Екзотичната арония, или как се прави бизнес с естествени витаминозни напитки

ПРОЕКТЪТ

Проектът за биологично отглеждане на арония на фирма "Арониада агро" ЕООД - Две Могили, Русе, е финансиран по програма САПАРД - мярка 3.1. Субсидията е под форма на компенсаторни плащания за биоземеделие в размер на 80 лева на декар и директни плащания в размер на 25 лв./дка годишно. През първите три години Пламен Калинов, собственик на фирмата, е получил директни плащания в размер на 6140 лева годишно.

Фирмата разполага с 80 дка насаждения от арония, сертифицирани за биологично производство в екологично чиста местност до Капиновския манастир, община Велико Търново, и над 200 дка собствена земя, която е в процес на комасация. Следващата цел е създаване на нови насаждения, които също ще бъдат отглеждани по биологичен начин.

За мнозина аронията е неизвестно и по-скоро екзотично растение. Запознатите обаче са наясно, че дори най-умерените автори наричат плода природната аптека на "красивата лечителка".

Да създадеш нещо "полезно и истинско"

Пламен Калинов, собственик на "Арониада агро" - Две могили, започва кариерата си като счетоводител, после работи като финансов ревизор. Убеден е, че икономическото образование е в основата на всеки бизнес. През 1995 г. основава своя фирма и години наред се занимава с търговия на горива. Компанията му е малка, но успява да натрупа капитал, с който по-късно финансира създаването на арониев масив.

Днес Калинов признава, че в селското стопанство е невъзможно да започнеш от нула, а преди години, когато той стартира, няма и субсидии. Затова е необходимо или някой да ти подаде ръка, или сам да се издърпваш от блатото, както Пламен прави вече от години.

Опитът му показва също, че е невъзможно да се издържаш само от земеделие, особено ако трябва да изплащаш кредити. Затова разчита много на другия си бизнес - търговията, за да финансира биопроекта си.

Въпреки предвидимите трудности обаче решава да инвестира именно в този сектор, за да създава нещо "полезно и истинско".

"Арониада агро" е еднолична фирма, но Пламен я определя по-скоро като семейна. Цената на начинанието са нервите, безсънните нощи и денонощната работа. И постоянното отсъствие от семейството.

Минимум пет години

Пламен изгражда масива през 2003 г. Обяснява, че стигнал до тази идея, защото "аронията е непретенциозен и лесен за отглеждане плод, с много естествени защити, който не изисква изкуствени торове или пръскане". Според Калинов "обикновено всичко ценно в природата е създадено със силни самозащити, за да може да се запазва и хората да го ползват".

Необходими са пет години, докато аронията започне да дава плодове. Нужно е и време, докато производството бъде сертифицирано като биологично. Но всичко това вече е минало, сега на дневен ред е реализацията на произведеното.

"Въпреки нарастващия световен интерес към аронията не обираме цялата продукция, а само толкова, колкото можем да оползотворим. Вече значително увеличаваме продажбите, предстои да увеличим капацитета на производството", обяснява Калинов.

И съжалява, че преработвателите още не са се насочили към аронията, макар че тя е икономически много изгодна суровина и с голям спектър на приложение - освен че има силни хранителни и лечебни свойства, може да се използва и като естествена добавка на биологично активни вещества в много храни.

Затова решава не само да отглежда плода, но и да го преработва и да произвежда сок и вино. Продуктите са тествани в Университета по хранителни технологии в Пловдив и в Изпълнителната агенция по лозата и виното. Целта е максимално запазване на вкуса, аромата и най-вече на целебните свойства на аронията в готовия продукт.

Специфична особеност на аронията е високото съдържание на всички важни витамини. Р-активните вещества в растението имат способност да усилват биологичното действие (т. нар. синергичен ефект) и запасите от витамин С в организма, обяснява Калинов. Съвместно с витамин С и при наличието на калций витамин Р в аронията укрепва съединителната тъкан и пази от капилярни кръвоизливи сърцето и мозъка. Поддържайки висока еластичност и нормална пропускливост на стените на кръвоносните съдове, Р-активните вещества снижават кръвното налягане, очиствайки съдовата стена от атеросклеротични плаки.

Аронията е мощен антиоксидант. Проведените научни експерименти в медицинските университети във Варна и Пловдив показват положителни резултати при третирането на ракови образувания в черния дроб и трайно снижаване на стойностите при болни от захарен диабет, съобщава Пламен Калинов. Освен вкусовите си качества сокът от арония има и антирадиационен ефект – необходим за работещите с компютри, ползващите мобилни телефони и в условия на други радиационни лъчения.

След години инвестиции и занимания в арониевия масив Пламен е наясно, че само от овощарство в България се печели трудно. "Липсата на контрол по границите наводнява българските пазари с по-нискокачествени стоки от съседните страни, а българската продукция заради по-високата си цена и липсата на субсидии трябва да търси реализация основно в чужбина", казва Калинов. И добавя: "На нашия пазар почти са изчезнали традиционните български култури като доматите, чесъна, картофите, което прави изключително тежко налагането на екзотичната арония." Сред причините за трудните продажби Пламен посочва и липсата на ефективни браншови организации, които могат да помогнат на малките производители да устояват на международната конкуренция. "Тук държавата няма никаква стратегия и може да се каже, че даже пречи", убеден е той.

Според него "успяват хората с позиции извън България, които съумяват да "си гледат земеделието", но и да реализират продукцията си".

От прибирането до бутилирането

"Арониада агро" произвежда суровините и възлага на ишлеме производството на сокове. Плодовете се пресоват и бутилират в Южна България (във фирма "Диони" – Стара Загора), така че транспортът оскъпява готовия продукт. Суровината не се замразява, нито се държи в плодохранилища, а се пресова директно, но това обикновено "замразява" голяма сума оборотни средства на фирмата. В същото време няма гаранция дали готовите сокове ще намерят пазар. Но целта оправдава риска – производството на сок само от пресни плодове е с доказани многостранни лечебни свойства. Използвани са нестандартни технологии с цел максимално запазване на вкуса, аромата и най вече на целебните свойства на плода в готовия продукт, който е с изключително високи стойности на биофлавоноиди, обяснява Пламен.

Според Калинов при сегашните пазари едно преработвателно предприятие, което затваря целия цикъл на производството - от прибирането до бутилирането на плодовете, би било прекалено скъпо и неефективно. Затова той твърди, че не би предприел такава крачка без наличието на стабилни партньори.

"В момента най-големият производител на сок от арония е Германия, но тя купува суровината от Полша заради по-ниската й себестойност и после замразява плодовете. А това убива жизнената им енергия", казва бизнесменът. После с гордост заявява, че в соковете на "Арониада агро" биоенергията се запазва напълно и това превръща продуктите във витаминозни напитки.

Калинов споделя за трудности с бизнес партньори в опита си да съживи малка изба. Липсата на коректни делови отношения води до решението му да търси ново сътрудничество. Виното, което произвежда, е 50 процента грозде и 50 процента арония и още е екзотика в България. "С виното от арония не бива да се прекалява", предупреждава създателят му.

Засега Пламен е далеч от амбициите да продава не само сокове, но и ноу-хау, макар да казва, че е по-напред от гръцките и турските си колеги, за които отглеждането на арония все още е новост. В България обаче също липсват традиции, насажденията не са толкова ефективни, колкото тези в Полша. Когато създава масива, Калинов се водил от опита на българските институти за планинско земеделие, който бил по-ограничен. Брането на арония в стопанството на Пламен се извършва ръчно, докато в Полша растенията се садят много нагъсто и образуват редове от храсти, чиито плодове съзряват едновременно и това позволява да се берат със специални машини. И в България има вече внесена подобна техника, но тя работи далеч от капацитета си заради неразвития пазар.

От уста на уста

Соковете и виното, които произвеждат в "Арониада агро", набират популярност най-вече по добре познатия похват "от уста на уста". Бизнесменът не спира да посещава и международни изложения, за да популяризира продуктите си. Нещата потръгват от миналата есен след изложенията "Био еко" и "Алея на здравето" в столицата, където хората имали възможности да дегустират соковете.

Пламен е решен да не спира дотук. Плановете му са да продължава да показва продуктите си в страната и по света, за да печелят популярност. А с нея идват по-големите продажби и възможността да оптимизира производствените си процеси.

Според Калинов аронията би трябвало да присъства във всяко лечебно заведение заради широкия спектър на приложение и лечебните си свойства. Ходил е на няколко лекарски симпозиума, за да популяризира продуктите си, но засега се сблъсква повече със скептицизъм, отколкото с разбиране и в България, и на западноевропейските пазари. В Русия, САЩ и Франция например превъзнасят аронията, но я преработват не в сокове, а на таблетки, разказва бизнесменът. Оптимистичното е, че за практическите свойства на растението Пламен научава от свои клиенти, немалко от които лекари.

Двете страни на медала

На въпроса мислил ли е да се откаже Калинов отговаря категорично: "О, да, много пъти!" Твърди, че дори в сутринта на интервюто ни пак му се искало да зареже всичко, защото е затрупан с ангажименти и проблеми. Готов е дори да продаде целия си бизнес на завистниците, които виждат само едната страна на медала. Оплаква се, че са останали все по-малко хора, на които може да разчита. Трудно намира вече копачи и берачи, камо ли технически грамотни специалисти. Липсата на кадри според него е основна трудност в селското стопанство. Със съжаление казва, че в България винаги едни работят, а други завиждат, и цитира Константин Иречек: "За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата." Категоричен е, че за да се печели от земеделие, трябва да се работи екипно, а не "на парче" и именно тук очаква държавата да има ясна и единна политика. По думите му в България на некоректните играчи се дава възможност да просперират. Притеснява го липсата на защита на българските производители от неконтролируемия внос извън правилата на продукция от съседни страни.

С европейските субсидии нещата се променят и се отварят големи възможности пред начинаещите земеделци. А биоземеделието и свързаните с него еко- и етно-, СПА и уелнес туризъм са от най-печелившите стопански дейности за нашата страна и ще допринасят за опазване на чудесната ни природа, обобщава Калинов. Казва, че е доволен от субсидиите, които получава. Но с годините в бизнеса се е научил да разчита основно на собствените си сили, а не на помощ от държавата.

След финалната права

Проектът на Пламен Калинов носи промени не само за стопанина, но и за региона на град Две могили. Покрай арониевите градини населеното място добива известност не само в страната, но и в чужбина. А фирмата на Калинов предлага временна заетост за хората. Стресовите ситуации в бизнеса не са една и две. Пламен твърди, че "в България правим сами живота си труден", и цитира индийски монах, който през 1984 г. казал: "Знам къде е Балканският полуостров, там живеят само мъченици." Калинов казва, че някога това изказване доста го учудвало, но с времето все повече се убеждава в истинността му.

Все пак не скрива, че има хора, които действат зареждащо и му дават сили да продължава напред. Като експертите на Международната природозащитна организация WWF, които оказват ключова помощ на бизнесмена под формата на методически напътствия, информация, обучения.

Затова благодарение на срещи с такива експерти, както и на ината си Пламен Калинов не спира да развива бизнеса си и да създава нещо "истинско и ценно".

БЛИЦ

Пламен Калинов: Плащанията не трябва да са толкова тромави

Като спечелихте и какво загубихте от участието си в програмата?
- Като всеки бизнес, и този ми костваше много лични жертви. Загубих спокойствието и семейството си. Не мога да кажа и че съм спечелил, даже загубих и пари.

Бихте ли кандидатствали отново за европейски субсидии?
- Бих кандидатствал отново за субсидии за биоземеделие. По някои от програмите не бих кандидатствал, защото така са направени, че е по-добре да не се захващаш - може в края на проекта да се окаже, че имаш да даваш, а не да получаваш. Въпреки това бих участвал, защото съм видял и много помощ, въпросът е нещата да се променят, защото и министърът на земеделието не знае какво е биоземеделие, камо ли неговите подчинени. Има и клипове, в които той казва, че не е уточнено що за животно е биоземеделието в страната, а какво остава да знае как да го регулира и подпомага. Не бих кандидатствал за субсидии за изграждането на преработвателния цех в бъдеще, а по-скоро бих потърсил инвеститор, който има разработени пазари. Липсват ни пазарите, не може да инвестираме на сляпо.

Какви грешки бихте избегнали и какво не искате да се повтаря при следващо кандидатстване?
- Бих започнал от пазара. Когато се захванах с отглеждането на аронията, разчитах на уникалността на продукта, на лечебните му свойства, както и на глобалната нагласа за преминаване към биологично чисти хранителни продукти. Но вече виждам, че трябва да има разработени пазари и гледам по-прагматично на бизнеса. Друг важен фактор е правилният избор на мястото за насажденията, защото в Северна България липсват квалифицирани кадри в земеделието и в хранително-вкусовата промишленост. Насажденията трябва да се направят ефективно, за да се избегне нуждата от много работна ръка и да се намали цената на готовия продукт.

Какви са препоръките ви към Програмата за развитие на селските райони и към администрацията, която я управлява?
- Основната ми препоръка е да се гледа не само да се усвояват парите, но и да се върши работата, да се набляга на проекти, които стигат до крайни резултати. Много е важно в министерството да работят кадърни и обучени хора, експерти, които знаят какво правят и искат да помогнат. В момента е налице парадоксът, че биопроизводителите знаят повече от хората, които ги контролират, и по този начин стават неудобни. Не са ми пречили единствено, защото не съм показвал, че знам повече от тях. Плащанията не трябва да са толкова тромави. Случвало се е да ме бавят по две години и ако разчитах на тези пари, три пъти щях да съм умрял. Разковничето е да се намери динамичен баланс между европейските директиви и запазването на родното.

ДРУГИТЕ ЗА ППРОЕКТА

Лора Жебрил, експерт "Финансови инструменти за околната среда" към Международната природозащитна организация WWF – България:

"Познавам Пламен от шест години, участва в мероприятия на WWF – България. Кандидатствал е по програма САПАРД – мярка 3.1, и за щастие е от малкото хора, които получават компенсаторно плащане за биологично земеделие. Необходими са много труд, много нерви, голяма ангажираност, за да може да се реализира проектът с аронията. Пламен е работар, само той си знае каква цена плаща, за да види резултатите от труда си, защото в земеделието няма почивен ден. От WWF – България, той получи техническа помощ, каквато оказваме на всички наши земеделски стопани. Това включва организиране на обучителни курсове, семинари, на изложения в страната и чужбина с цел контакти и намиране на пазари за тяхната продукция. За съжаление малко хора в България познават качествата на аронията. За мен това е еликсир на природата, изпитала съм го на собствен гръб и затова твърдя убедено, че има положителни резултати от употребата на арониевия сок."

Маргарита Димитрова, началник-склад във фирма "Арониада агро":

"С Пламен работя вече повече от девет години. Той е работохолик, много експедитивен, изцяло отдаден на работата си. Много добър ръководител е, мисли за колектива, мисли за нас не само като за работници, но и като за хора. Това има и парично измерение - винаги навреме ни изплаща заплатите, при възможност ни дава и бонуси, оценява труда ни. Той има късмет с работници като нас, ние сме петима човека, които работим от много време при него, но и ние имаме късмет с коректен ръководител като него. Ние сме винаги до него, винаги го разбираме и сме готови да направим всичко по силите си, за да му помогнем. Имам щастието да работя в сплотен колектив и виждам какво Пламен прави за фирмата и за нас и докато той намира сили да продължава да се бори, ние винаги ще сме зад него и ще го подкрепяме."

Симеон Симеонов, зърнопроизводител от Русе:

"С Пламен Калинов поддържаме добри делови отношения, познавам го като много коректен човек. Запознат съм с проекта му да отглежда арония, това е много тежък и рисков труд. Ако се сравняват хвърлените усилия и резултатът, ще се види, че това е не особено благодарна дейност. Но с времето популяризирането на аронията като изключително ефикасно средство за подпомагане на организма ще увеличи и продажбите на Пламен. Ние с него отглеждаме различни култури, но трудностите ни са общи, като на всички земеделски производители в страната – голяма бюрокрация и тромавост на системата. Няма човек, който да не се плаши от трудностите, но Пламен е от тези, които продължават напред, той се бори и се справя."

Борис Атанасов, земеделски производител и собственик на рибарник в с. Нисово:

"С Пламен Калинов сме работили заедно, продавал съм неговото вино от арония. Пламен е много упорит бизнесмен, един от първите, които започнаха да отглеждат арония в страната. Старае се много да реализира продуктите от арония и напоследък успява. Продажбите и налагането на продуктите се случват бавно и трудно, но все пак се случват, благодарение на инициативността на Пламен. За да успяват всички земеделски производители в страната обаче, трябва да се повиши административният капацитет на Разплащателната агенция."